СЪПРУГАТА НА ПЕТКО МУ ГОВОРИ ОТ ОТВЪДНОТО, КАЗА МУ КАКВО ЩЕ СТАНЕ! ЦЕЛИЯТ СВЯТ ЩЕ

СЪПРУГАТА НА ПЕТКО МУ ГОВОРИ ОТ ОТВЪДНОТО, КАЗА МУ КАКВО ЩЕ СТАНЕ! ЦЕЛИЯТ СВЯТ ЩЕ В понеделник е била 72 кг., а тази сряда 62 кг. … Ето как

Advertisement:

Светът ще разцъфне, а човечество ще тръгне по нов път, когато осъществим жива връзка между Пловдив и четвъртото измерение.

В това е убеден 94-годишният строителен инженер Петко Пеев. Като човек на точните науки, той си дава сметка, че разкритието му ще се стори невероятно на хора, наричащи себе си трезвомислещи. Вратите, които ще отворят пред Пловдив и света обаче, са несъизмерими с иронията на невярващите, смята възрастният човек.

 

Advertisement:

Всичко започва с един разговор между него и съпругата му в новогодишната нощ на 2014-а. Елхата грее, масата е подредена, ястията са сервирани, а Веселина не спира да приказва. Като типична съпруга напътства мъжа си, разказва му какво се е случило, споделя емоции. И всичко това би било напълно в реда на нещата, ако д-р Веселина Пеева не беше покойница. От смъртта са минали цели 8 години, разказва „Марица“..

„Не можах да я прежаля. Всяка сутрин, когато оправям общото ни легло, целувам възглавницата ”, не крие тъгата си Петко. Дали за да го зарадва, или да го успокои, че тя самата е добре, Веселина иска среща със съпруга си. Прави го с посредничеството на ясновидката Вергиния Мартева, близка на семейството от години, твърди Петко.

Advertisement:

„Още при сядането си на масата, съпругата ми каза, че е искала още да поживее, но двама души са попречили. Имена няма да съобщавам, ала единият не е жив, а другият е жив, но е наказан”, разказвала Веселина с гласа на ясновидката. След това заговорила за живота отвъд. Уверила мъжа си, че въпреки притесненията на хората, на онзи свят е хубаво, а всичко, което ни чака там, е справедливо. Само пътуването било трудно, особено през тунела.

„Когато пристигне покойник, го посреща някой от семейството му и го настанява. Ако няма починал близък, го поема единият от двама гиганти, изпълняващи функцията на разпределители. В зависимост от качествата на човека, от това дали е живял праведно, или е лъгал, крал, обиждал, убивал, го отвеждат на добро или на лошо място”, редяла починалата. На въпрос на съпруга си, срещала ли е техни покойни близки, тя отвърнала, че е видяла платформа, плаваща в неизвестна посока. На нея имало хора, с които си махнали като приятели.

На финала на разговора Веселина започнала да се превива през корема от някаква болка. Ясновидката предположила, че скоро ще се върне на онзи свят. Така и станало – жената станала, отишла при котето Лъки, което предварително поискала да присъства на сеанса, погалила го и си тръгнала.

Впоследствие се появявала отново и отново. „Когато навърших 90, ми съобщи, че трябва да прекъсна работа заради напредналата ми възраст. Не че не можех да работя, но я послушах”, спомня си старецът. Друг път го предупредила да не ходи на вилата им в Красновски бани, за да не се нарани. Да оправи покрива, защото от него се стича вода по тръба и подкопава основите на къщата.

„Попитах ясновидката дали съпругата ми знае, че често плача за нея. Тя ми каза, че когато някой плаче за нея, усеща болка като рязане на аурата”, спомня си възрастният мъж.

И въпреки че преживяването е дълбоко лично за него, той е готов да го сподели с целия свят, за да му помогне да се осъзнае.

„Когато разберат, че в отвъдното посрещат според делата, хората ще започнат да внимават за постъпките си”, вярва старецът. „Защото, бива ли депутатът да получава 4000 лева, а пенсионерът – 200”, пита риторично той. И се надява, че раят на земята ще настъпи, когато всички, дори олигарсите, разберат, че отвъд ги чака справедливо възмездие.

Петко не е единственият, който получава сигнали от отвъдното. Случаи като неговия са описани в трудовете по парапсихология – наука, която изследва телепатията, предчувствието, ясновидството, психокинезата. Тя се занимава с преживявания, близки до смъртта, прераждане, привидения и странни проявления като контакти с духове, полтъргайсти и предполагаеми извънземни.

Изразът за първи път се използва от философа Макс Десоар 1889 г. и произхожда от „para”, което означава „успоредно“, и психология. Възприет е от Дж. Б. Райн през 1930 г. като замяна на термина психично изследване.

Случаи на общуване с мъртвите не са рядко явление и в литературата, особено в латиноамериканския магически реализъм. Клара на Исабел Алиенде от „Къщата на духовете” се връща от онзи свят, за да навести съпруга си Естебан Труеба. Ето как разсъждава той за преживяванията си след смъртта ”:

„Исках да умра по-скоро – без жена ми животът ми нямаше смисъл за мене. Не знаех, че ми предстои да свърша още много неща на този свят. За щастие Клара се върна. Или може би никога не си бе отишла напълно. Понякога си мисля, че старостта ми е размътила мозъка, и не бива да се забравя, че я погребах преди двайсет години. Подозирам, че ми се привиждат разни неща, досущ като на изкуфял дъртофелник. Но съмненията ми се разбиват, когато я виждам да минава покрай мене и чувам смеха на терасата. Знам, че е моя спътница, че ми е простила всички грубости от миналото и че сега е много по-близо до мен от когато и да било преди”.

Доктор Джеймс Харкорт от „Вечното чудо” на Пърл Бък също общува с починалата си спътница – Серена. Той казва на внука си Рандолф: „Живея в нейната стая, не в моята. Ние предпочитахме отделните стаи, но след като тя пое по своя път, аз се преместих в нейната стая, защото мислех, че за нея ще е по-лесно да ме посещава там, както и се оказа. Не че идва често – тя е независима, винаги е била такава, ала когато има нужда или разбира, че аз имам нужда, идва незабавно. Разбрахме се за това още преди да си отиде.”

Advertisement:

Източник: bradva.bg