КЛИЕНТИТЕ НЕ МОГАТ ДА ПОВЯРВАТ! ОХРАНАТА ВЛАЧИ ПРИПАДНАЛА ФОЛК ЗВЕЗДА В ТОП ДИСКОТЕКА!

КЛИЕНТИТЕ НЕ МОГАТ ДА ПОВЯРВАТ! ОХРАНАТА ВЛАЧИ ПРИПАДНАЛА ФОЛК ЗВЕЗДА В ТОП ДИСКОТЕКА! БЪЛГАРИЯ ПОЛУДЯ ПО ТОВА! ЕТО КАК ДА СИ ПОСТРОИМ КЪЩА САМО ЗА 1000 ЕВРО! ИСТИНА Е!

Advertisement:

Мира е родена на 22 декември в град Стара Загора. В 3-и клас е поканена да стане част от ансамбъл „Загорче”. Когато навършва 13 години, започва да работи в различни заведения.

През 1999 година е първото й излизане на голямата сцена на фестивала „Тракия фолк”, където печели наградата за най-млад изпълнител. През следващата година отново участва на този форум. По това време певицата се явява на прослушване и е приета в редиците на „Пайнер”. След редица успешни албуми там се премества в Sunny Music. През 2012 година Мира подписва договор с музикална компания Diapason Records. Певицата дава пред „Шоу“ едно от най-личните си интервюта за цената да бъдеш известен, за болките, които е преживявала, и за равносметката сега, след като е стигнала върха.

– Мира, толкова години в топзоната на фолка. Какво научи?
– На първо място научих, че за да бъде актуален един изпълнител, трябва да е в крак с времето, а не да лежи на стари лаври. Друго, което научих, е, че трябва да намери собствения си стил. Не е лошо да прави различни парчета, но трябва да разбере в коя музика е силен и да върви в тази посока – на първо място да бъде постоянен в работата си, да гони целите си. Научих, че хубавият клип и хубавата визия много допринасят за това да направиш хит, но най-важно е да направиш хубава песен. Един изпълнител трябва да разбере, че ако сам не си помогне, няма кой да му помогне. Не че всичко зависи от теб, но на първо място си ти. 

Advertisement:

– Каква е цената?
– Цената е понякога доста тежка Например до снощи бях с висока температура, днес съм на участие. Хората, които днес са на моя ангажимент, не трябва да го усетят. Освен това трябва да умееш да издържиш и всички глупости, които се пишат за теб. Тежко е, че на най-хубавите празници не си със семейството си, но в крайна сметка всеки сам си носи кръста или короната и щом си решил, че искаш да бъдеш популярен изпълнител, това си има позитиви и негативи. Като всяка работа.

– Кога разбра, че си наистина известна?
– Доста отдавна беше при мен това. Може би първия път, когато наистина усетих, че съм популярна, е когато започнаха да ми се радват малките деца и да ме разпознават. Възрастните виждат, показваш им, говорят си, а децата приемат всичко първично. Като те разпознаят децата, си наистина популярен.

Advertisement:

– Разкажи ми за детството си. Какво дете беше?
– Хубаво детство имах. Имам само хубави спомени от тогава. Нещо, което липсва в повечето случаи на сегашните деца, е селото. А аз имах село, където прекарвах времето с братовчедите ми при бабите и беше много весело – играли сме си, тичали сме. За съжаление сега вече казват, че селото е отживелица и е голяма загуба за децата. Нямам точно откроен любим спомен. Всичките ми спомени са хубави. Точно когато съм била на село с братовчедите ми, когато баба ни е правила филии с лютеница и не е можела да ни прибира от площадката, защото сме искали да си играем. Звучи като стар български филм, но е така… 

– Защо избра музиката?
– Защото музиката не е нещо, което ти избираш, а тя сама те избира. Малко е клише, но аз наистина пея, откакто се помня. Първата ми самостоятелна песен е била „Сладкопойна чучулига“ във 2 клас. На училищно тържество бях солистка. Родителите ми не са музиканти и тогава един съсед им е казал, че имам заложби, и така започва всичко. След това нашите ме записват в Ансамбъл „Загорче“ в Стара Загора с народна музика и оттогава като ме е хванала музиката, и не ме е пускала до ден днешен. 

– Началото в „Пайнер”? Как започна всичко?
– В началото имаше кастинги. Аз се явих на кастинг, но всичко стана много неочаквано, защото всъщност нямах нужните години. От компанията обаче са чули изпълнението ми и са го харесали и без да знаят кой точно пее, са ме одобрили. И така започна всичко. А ако има изпълнител, на когото песента му да е станала хит за едно денонощие, мога спокойно да кажа, че това съм аз с песента „Летвата“. Буквално за една вечер вече всички знаеха песента и коя съм аз. По това време още ходех на училище и всичко стана толкова неочаквано. 

За 1 седмица се оказа, че имам 30 участия за месеца 

По това време ми беше много трудно, имах и проблеми със здравето – от недоспиване ми се събираха границите на кръвното налягате и припадах. Наложи се да премина към индивидуална форма на обучение и се отдадох на музиката. 

– По-лесно ли беше всичко тогава?
– Не бих казала по-лесно – времената са различни. Аз гледам сантиментално за онези години – за мен са били хубави и знам, че няма да се върнат. Тогава положението беше малко „направи си сам“ – грим, коса, а сега вече всичко се изпипва. Но тогава може би беше по-лесно да те забележат – дори и с многото изпълнители, когато пуснеш песен, тя все пак се открояваше. Сега конкуренцията е определено по-голяма и е трудно да те забележат с една песен. 

– Помниш ли първия си хонорар, какво си купи с него?
– Не си спомням първия си официален хонорар, но ще ти разкажа нещо. През 1999 година в автомобилна катастрофа си отиде Румяна. За мен тя беше идол. Тогава аз бях на 15 години – никому неизвестно момиченце, и работех като певица в заведението на родителите ми. Една вечер имаше банкет на ДЗУ – Стара Загора и тогава получих първия си бакшиш – 70 лева. За мен беше нещо невероятно това, бях много щастлива. Още на следващия ден отидох в банката и преведох 50 лева от този бакшиш по сметката за набиране на пари за изграждане на паметник на Румяна. Това е нещо, което много малко хора знаят – никога не съм искала да се афишира. И много съжалявам, че така се случи, че не можах да се запозная с тази жена.

– Изкарваха ли се повече пари тогава?
– В никакъв случай. Тогава хонорарите ни бяха смешни в сравнение със сега. Тогава тръпката по-скоро беше, че си известен, хората те познават, дават те по телевизията. Финансовата страна не беше толкова важна. Не се снимаха толкова много и скъпи продукции. Сега с интернет вече трябва много да се стараеш, още повече да работиш – не можеш да си с еднакви дрехи на различни участия, хората в реално време знаят какво се случва с теб. Много повече се налага да даваш и да правиш. Тогава най-висок хонорар имаше Глория – 1000 лева.

– По това време хората те свързваха с Милко Калайджиев. Имахте ли връзка?
– Не, задавали са ми много пъти този въпрос, но отговорът е не. Милко ми е много близък, част е от моето семейство. Познаваме семействата си – споделяли сме празници заедно. От него съм научила много неща. Хората грешат, че той е причината, заради която започнах в „Пайнер” – не е така. Но той е човекът, който ме оформи като изпълнител, като репертоар и сценично поведение. Имало е период от може би 3-4 години, когато много повече съм виждала Милко, отколкото родителите си. Разделяхме се само в хотела – той отиваше в неговата стая, аз в моята. Иначе през останалото време сме били нонстоп заедно. 

– Разкажи ми някоя история от зората на фолка? От участие, от снимки на клип?
– Аз мога книга да напиша с такива истории. Те са наистина страшно много. 

Има истории, които дори не са за разказване 

Покрай работата ми съм се запознавала с хора, които иначе никога не бих видяла на живо. Пътувам на места, където иначе никога не бих пътувала.

Но сега ще ти разкажа нещо запомнящо се. Беше може би 2000 година. Пътувах с майка ми и баща ми за участие към Турция, минавахме гранична зона и стигнахме до село Веслен, където ми беше участието. Моят плакат беше залепен на табелата на селото. Спомням си, че ме посрещна собственикът на дискотеката. Тогава наистина се почувствах като звезда, като Мадона. Цялото село беше излязло, викаха, крещяха, радваха ми се. Аз даже малко се уплаших от цялата тълпа. В 12 часа вечерта в дискотеката, която може би събираше 150 човека, имаше сигурно 400. 

Започна ли да пея – всички хора ставаха и започваха да танцуват и аз не виждах нищо. Наложи се собственикът на заведението да вземе микрофона и да каже на всички да се отдръпнат и да седнат, за да има място. В мига, в който започнех пак да пея, и хората скачаха на крака. Това се повтаряше на всяка песен и цялото ми участие мина така. Друг случай, който съм запомнила, е от Македония. С Милко имахме турне в 10 града. Вечерта в Скопие беше на 8 март. Бяхме в ресторант, където 600 жени се бяха събрали да празнуват. Нямаше място яйце да хвърлиш и за да ни виждат хората, не пяхме на сцената, а трябваше да се придвижваме по масите. Всички искаха да се снимат с нас, дърпаха ни, прегръщаха ни. Една от жените там от радост или от вълнение така ме беше прегърнала, че ме натисна по диафрагмата и ми изкара въздуха и аз припаднах. Наложи се охраната да ме изнася на ръце навън на въздух. Като се съвзех, ни качиха на сцената с Милко и за да продължи участието ни, пред нас наредиха 10 човека охрана. 

– Защо се раздели с „Пайнер”?
– Може би времето е било такова. В този момент, в който се разделих с тях, просто това, което аз исках да се случва с мен, не беше същото, което от компанията искаха. Тогава беше точно периодът, когато много започнаха да се променят нещата – в поп фолка, в музиката като цяло. Аз съм благодарна на „Пайнер” и никога няма да плюя срещу хора, с които съм работела, но се разминахме. Аз исках да правя музиката, която искам, някъде, където ще се чувствам по-добре. Аз съм малко по-свободолюбива и държа нещата, които правя, да са по начина, по който аз искам. В интерес на истината затова съм много благодарна на сегашния си продуцент Ненчо Касъмов, защото ми дава абсолютен карт бланш да правя каквото искам. „Диапазон Рекърдс” ме подкрепят напълно и когато фирмата, с която работя, е до мен, нещата се получават.

– Чувстваш ли се забравена?
– В никакъв случай. Всеки изпълнител, особено някой като мен със 17-годишна кариера, определено има свои възходи и падения. Имало е моменти, в които съм била объркана и не съм знаела какво да направя като песен, но сега вече съм сигурна и знам посоката си. Никога не съм се смятала за забравена. Аз съм от малкото изпълнители, които имат шанса и късмета, когато кажат Мира, 

никой да не пита “коя е Мира?” 

Дали е всъщност късмет, дали е работа, но през годините съм успяла да се наложа като един вид марка.

– Какво ти даде и какво ти взе музиката?
– В интерес на истината много повече ми даде, отколкото ми взе. Това е въпрос, на който не мога да отговоря съвсем точно, защото не знам какво би могло да е, ако не бях певица. Аз съм известен изпълнител от много ранните си години и няма как да знам какво би било, ако животът ми не се беше стекъл по този начин. Преди време един приятел ми беше казал, че „твоите пари са само похарчените пари”. Истината е, че истински твои са само спомените, които имаш. А аз имам изключителни спомени – Ниагарския водопад, Божи гроб… Посетила съм изключителни места покрай работата си, запознала съм се и продължавам да се запознавам с изключителни хора отново заради работата си. 

– Разкажи ми за любовта. Сама ли е Мира?
– Аз никога не съм била сама. По принцип съм си малко самодостатъчна (смее се). Обичам да си почивам сама. Работата ми е да съм сред много хора и когато си почивам, предпочитам да съм сама със себе си. Тази година дори сама отидох на почивка в Турция. Що се отнася до любовта – 

имам човек до себе си 

Аз никога по никакъв начин не съм афиширала връзките си, защото смятам, че това натежава на дадена връзка. Човекът до мен не е популярен и не иска да е популярен. 

– Мислиш ли за сватба, деца?
– Всяка нормална жена, особено около моята възраст, се е замисляла. За сватба, честно казано, не – но за деца – разбира се, че да. Аз много обичам деца – и в работата ми в 90% от времето съм заобиколена от малки момиченца и момченца, които ме прегръщат и си говорим. Децата са най-голямото богатство. И искам да съм сигурна, че един ден, когато имам дете, мога да го отгледам така, че да е щастливо и обгрижвано. Може би затова до този момент не съм предприела крачка към създаване на дете. А може и да не съм намерила подходящия човек. Знам ли… 

Бетоновоз ударил колата й 

Винаги съм се страхувала не толкова за себе си – не се страхувам изобщо за себе си, а съм се страхувала за семейството си и хората, които обичам. Единственото нещо, от което наистина ме е страх, е да не загубя тях – инцидент, болест. Това не зависи от мен, не мога да го контролирам и това е страшно. Другото все някак ще се нареди.
 Сериозни инциденти, благодаря на Господ – не съм преживявала. Случвало ми се е – преди години един бетоновоз ме удари, но за щастие нямаше нищо сериозно. Дано Господ да ми помага и занапред, изповяда Мира./Костадин Костов

Advertisement:

Източник: bradva.bg